Любомир Лулчев

Таен съветник на Цар Борис III

(1886-1945 г.)


Разстрелян от Народния съд на 01. февруари 1945г. заедно с регентите. Роден е в Кнежа. Завършва Военното училище в София и учи шест семестъра медицина. Специализира авиация в Англия и е един от първите ни летци, ползвали самолета като бойно средство по време на бомбарди- ровките над Одрин. Като офицер от българската армия и герой от войните 1912-1918 г. е пенсиониран с чин подполковник. След това става дъновист и е близък само с двама души – учителя Петър Дънов и царя. Своите мисли Любомир споделя със съседката си Султана Рачо Петрова, която му помага чрез генерал Алекси Стоянов да се срещне с царя. Днес е трудно да се предположи какво точно е накарало Борис III да приеме странния посетител. Очевидно свободното изразяване на мнение и то от човек, който чака пенсия е допаднало на монарха. По това време Лулчев вече е известен

с Петър Дънов


последовател на “Бялото братство”. Не случайно Борис III отговаря на събеседника си с думите: “Зная, зная Лулчев! За Вас Христос е царят!” Репликата на Лулчев е: “Помнете, че когато идат бурите, светкавиците удрят по най-високите върхове!”.
Атентатът на 16 април 1925 г. отминава царя, но не и семейството на Лулчев. Под развалините на катедралата остава неговият тъст о.з. генерал Радойков.

През 1930 г. е убита по изключително жесток начин и съпругата на Любомир – Ангелина или Гела. Убийството е извършено от домашната й прислужничка с цел грабеж на бижутата й.
Цели 18 години преди това Лулчев е предупредил жена си: "Скъпа, не се омъжвай за мен! Ще те убият!" Във фаталната нощ той е при Петър Дънов. После разказва, че изведнъж започва да усеща необяснима тревога. Сбогува се набързо с Учителя и тръгва към дома си. Още по пътя знае, че страшното му предсказание вече се е сбъднало.


На всичко отгоре същия ден той предупреждава жена си да заключи добре вратата, защото тази нощ се пада да бъде убита с тъп предмет. Нахълтва вкъщи и я вижда на пода, заклана, потънала в локва кръв. От този момент нататък повече не влиза в този дом. Отива да живее в пълно усамотение в една колиба в квартала на дъновистите „Изгрева". И връща зестрата на Ангелина - три от най-хубавите къщи в София, на нейните близки.

Ангелина е голямата му любов, красива и много талантлива пианистка. Близките й я наричат Гела. Родена е в Мюнхен от майка еврейка и затова расте в Германия. Точно там среща за първи път младия авиатор Лулчев, който гостува на баща й генерал Станчо Радойков. (Генералът по-късно загива при атентата на 16 април 1925 г. в църквата „Света Неделя”.) Любовта между двамата пламва от пръв поглед. Но още в началото на връзката им той й разказва за жестоките си видения. Тя обаче приема с усмивка страховете му. Когато той за малко се връща от фронта, тъй като е ранен, двамата се венчават. Съвременниците на Гела разказват, че тя е една от най-елегантните дами в София. Дядо й по майчина линия е сараф и затова носи изключително скъпи обеци, гривни, пръстени, медальони с диаманти, перли, тюркоази. Освен на красотата и богатството й цяла София й завижда и заради това, че има щастлив брак.

Още докато учи в школата за летци в Лондон, Лулчев проявява невероятната си дарба да предсказва бъдещето, предричайки автомобилна катастрофа с британския премиер, който трябва да присъства на тържеството при връчването на дипломите им. Всички го чакат, но той не идва. Когато преподаватели и курсанти започват да се чудят какво става, Лулчев им обявява, че с него се е случило нещастие. Никой не му вярва. Скоро обаче пристига новината, че министър-председателят е катастрофирал и си е счупил крака.

Когато се връща в България, за ясновидските му способности бързо се разчува. Сближава се със Стамболийски, към него проявява интерес и цар Борис III. Младият авиатор прави хороскопи, открива подземни руди и води. Царят му се доверява и се вслушва в неговите съвети в продължение на 20 години - от 1923 до 1943. През пролетта на 1925год.  Лулчев го предупреждава, че се готви атентат срещу него. По време на атентата в църквата "Света Неделя" на 16 април 1925 г. царят отива на погребение на двама загинали пилоти и така спасява живота си.

След като остава вдовец, Любомир се отдава на книжовна дейност и посещава често своя учител Дънов. Лулчев е автор на 15 книги – поезия, проза, философски размисли за живота, а също така и теоретични трактати, свързани с “Бялото братство”. Една от най-ценните му книги е неговият дневник, който съдържа разговорите му с царя и с други известни общественици. Дневникът се води от 1938 г.




Това е годината, в която Борис III и Лулчев подновяват своите срещи. Погрешно е да се мисли, че Любомир прокарва пред царя политиката на Дънов и е негов говорител.  Запознати твърдят, че именно Лулчев съветва Борис да уволнява корумпирани министри и съдейства за назначаване на честни хора, като дава мнение по снимката или почерка на непознатите. Известни са случаи на измолено от него до царя помилване на доживотен затвор на 42-ма видни комунисти, осъдени на разстрел. Цола Драгойчева е сред тях. Близките й отиват при Лулчев и го молят за помощ. Той ходи на свиждане при нея, убеждава я да напише молба за помилване до царя поради това, че е бременна. Занася писмото при царя и той я помилва на доживотен затвор. След 9 септември 1944 г., от "благодарност", че е спасил живота й, извиква съветския посланик в т. нар. народен съд, за да поиска смъртната му присъда.

Когато научава, че се готви депортиране на българските евреи, Учителя Дънов вика Лулчев и му казва: „Кажи на царя, че ако пусне дори един евреин да изпратят в Полша, от теб, от семейството ти и от царското съсловие помен няма да остане.”

Никой не отчита и това, че като хуманист и съпруг на еврейка, той оказва влияние върху царя при спасяването на българските евреи. Никой не прочита внимателно и дневниците му, които той води тайно и от които се вижда истинската му роля в двореца. (Тези дневници видяха бял свят едва през 1990 г.). Преди да завършат разпитите на подсъдимите и се чуе думата на техните защитници, на 20 януари 1945 г. Политбюро на ЦК на БРП (к) има заседание за обсъждане присъдите на Първи и Втори върховен състав на Народния съд. Когато стига до името на довереника на монарха – дъновиста Любомир Лулчев, главният обвинител изтъква, че според него той не трябва да бъде осъден. Изтъква няколко аргумента. Първо, в книгите, които е писал през 1940 г., Лулчев се е обявил против изстъпленията. Второ, той представлява „куриоз” за двореца – не е получавал заплата, при царя е отивал само когато е бил повикван, застъпвал се е пред него за осъдени на смърт земеделци и комунисти.



Пред Народния съд разпитват Любомир за монарха. Тогава той показва своя дневник като доказателство, че в разговорите им няма нищо нередно. Разпитват Лулчев и за неговия произход...

Любомир Лулчев е от стария копривщенски Каблешков род чорбаджи Лулчо Каблешков Той въртял търговия с Египет и неговите кервани със стока обикаляли много страни. Единият от синовете му – Андрей е прекарал известно време като послушник в Зографския манастир в Света Гора. Той се среща с П.Р.Славейков в Цариград, след това се свързва с Левски. Установява се да живее в Оряхово на Дунава, където създава 21 революционни комитета. Андрей има четири деца: Христо, Коста, Екатерина и Иванка.
От тях Коста Лулчев поема пътя на баща си. Той е основател на Социалдемократическата партия в България и неин главен секретар. Избиран е за народен представител в няколко Народни събрания. През 1946г. е осъден  на 15 години строг тъмничен затвор. Умира през 1965 г., а имотите му са конфискувани от държавата.

Неговият брат Христо оставя потомство, чиито представители са живи и днес. Христо има 4 дъщери и 4 сина. Синовете му Любомир, Илия, Андро и Тодор имат интересни съдби.
Братът на Любомир Лулчев – Андро Лулчев, е безразсъдно буен. Едва 18-годишен участва като доброволец на фронта – сред ръководителите на Македоно-Одринското опълчение. Заедно с брат си Любомир, който е имал за съпруга еврейка, двамата са били ревностни борци за спасяването на българските евреи. Това обаче не пречи на Народния съд да го осъди и да му конфискува имотите.
Третият брат на Любомир – Тодор, е юрист и главен секретар на МВР. Без вина той също е осъден от Народния съд.
Илия Лулчев, четвъртият брат, е полковник от армията. През 1917 г. той заминава с параход за Русия, за да се сражава на страната на монархията. Умира от раните си в Петербург.
От синовете на Христо Лулчев само Тодор има живи потомци. От дъщерите му Мария, Иванка, Мика и Благовеста потомство оставят Мария и Мика.

Малко се знае, че:
Когато се очертава безсилие по даден проблем, службите на Хитлер търсят помощ от гадатели. И има сериозен български принос в тези сфери.
След преврата срещу Мусолини на 25 юли 1943 година никоя от тайните служби на Райха не дава дори приблизителен отговор на загадката къде е отведен Дуче. На 3 август Хитлер се обръща към Химлер да опита последната надежда - ясновидци и магове да открият приятеля му.
В това време самият Химлер се опитва да влезе във връзка с душите на мъртвите. За целта в специалното подземие на замъка във Вевелсбург той си има собствен олтар. Там си спомня за ликвидирания вече личен астролог на Хитлер Ернст Крафт. И за думите му, че големият маг на XX век живее в България. Казва се Петър Дънов. Но не може да разчита на него, защото бил обсебен от комунистическия Сатана. Но имал ученик - Любомир Лулчев. Химлер веднага изпраща един от „рицарите" си в България. Под пълна тайна българският гадател е докаран в хотела на Ванзее.

На 13 август, петък, всички са събрани в огромната заседателна зала. Пред двеста затворници ясновидци, гадатели, магове Химлер обявява: „Търсим изключително важна личност! Трябва да установите контакт с нея и да откриете къде е!" Настъпва неземна тишина. След 5-6 минути Любомир Лулчев прошепва едва чуто, но райхсфюрерът чува ясно: „Мусолини... Вие търсите Мусолини... Влизам в контакт с него... Бои се... Бои се, че до 3-4 дни ще го предадат на американците..."

Химлер е впечатлен. „Можете ли да установите местонахождението му?" - пита. Лулчев иска да остане сам, Райхсфюрерът на СС го отвежда в светая светих на духовния център - олтара си. Пред картата на Европа Лулчев затваря очи и поставя ръка на нея - движи я. По едно време спира. „Тук!" - отсича. Пръстът му сочи планинска местност в Италия. Удря часът на Отто Скорцени.

Любомир Лулчев се смята за писател, а автобиографичната му трилогия “С Христа” е доста популярна през 30-те години и особенно ценена в българските училища, където е считана за отлично възпитателно средство за подраства- щите. Част от книгите му са посветени на Индия, мистичната страна Шамбала и загадъчните Учители – Махатми /При адепта. /Окултна повест/. С., 1938 г. 2000 тир./, той издава общо 17 книги с огромен за времето тираж от над 45 000 броя:

Лулчев, Л. С Христа. Трилогия. С. Нова светлина “22”. 1998 г. 270 с. /автобиографична книга, 4 пъти преиздавана преди 1944 г./
Л.Лулчев. Тайните на дворцовия живот. Дневник. 1938 г. – 1944 г. СК Веселие.С., 1992 г.
Лулчев, Любомир. При адепта. /Окултна повест/. Варна, Алфиола. 2000 г. 64 с. Предговор Христо Маджаров. Второ издание./І-во 1938 г./
Лулчев, Л. Благословение. Роман. С., Репортер. 1999 г. 318 с. /І-во изд. 1940 г./
Лулчев, Любомир. Три приказки за млади и стари. Севлиево. Печ.Братство. 1942 г. 36 с. 2000 тир.
Майн-Ру. /псевдоним на Лулчев/ Кръстопът. С. печ. Венера. 1932 г. 31 с. 2000 тир. 7 лв.


използвани са материали от:

agnibg.net/index.php/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%9B%D1%83%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2
pridvorni.blog.com/2007/08/11/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%BB%D1%83%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2/
www.blitz.bg/article/24766

и много хора трябва да го прочетат.

Голяма Личност е бил тоя човек! Благодаря, че ни разказа за него.

Ако не бъркам, той има връзка и с Айнщайн. Ако е тъка и имате информация моля да споделите.Поздрави.

* Пръстът му сочи планинска местност в Италия. Удря часът на Отто Скорцени. *

Аз малко бях чела за него, но случайно видях в кн. Хеликон, че са обезценили за 2 лв книгата "Благословение", която е биографична и дава много непозната за нас информация. Оттам тръгна и желанието ми, макар и на кратко, да ви запозная с неговия живот, който би могъл да бъде пример на много българи - обикновени, а и по високите етажи на властта. Данни дори в статията - колкото щеш! Благодаря за гостуването.
Хубава вечер от мен и поздрави на Владая!

наистина Л.Лулчев е бил голям човек и благородна душа - не случайно книгите му са били изучавани в училището. Затова пък "голямата" Цола добре се е показала какво представлява. И не само тя. Но всичко по своя път...
Поздрави!

Не знам дали Лулчев е имал връзка с Айнщайн, може би покрай Дънов е имало размяна на мнения, но...засега не виждам литература по въпроса. И понеже времето е наше , нищо чудно да се намери и такава информация. Има идея, че Лулчев е останал жив и някъде в Сибир е доживял дните си, в служба на специалните отдели на КГБ?! Понякога абсурдното е най-достоверно...

Новият век предполага нови енергии и нови методи, може би това чакахме от векове?
Поздрави!

Чела съм и са ми разказвали за Любомир Лулчев,
но много харесах представянето на книгата
и богатата информация, разбира се.
Хубава вечер !

Аз също съм очарована от тази личност, одумвана, без да имаме информация да сравним какво се говори и какво е било всъщност. Дори неговите съвременници не са били наясно с истинската му дейност...Но сега са новите времена и новите исторически факти!
Хубава вечер и пак се отбивай!

неща могат да се прочетат в блога ти!
Поздрави!

благодаря за оценката - понякога е по-приятно едно такова мнение, отколкото глас или нечия класация в блог.бг. Старая се когато мога, да показвам нещо , дори абстрактно, но истинско - трябва да се научим да приемаме всичко с мъдрост и спокойствие. Вселената и Земята от милиони години ни наблюдават - ние все си мислим, че по-хубави и умни от нас няма (вица за жабата, нали?).
Аз също пътешествам приятно из нашата родина с твоите снимки и пътеписи .
Хубава вечер!